Моята приказка за доброто

ПРИКАЗКАТА Е НА ЖЕЛЮ ДРАГАНОВ ЖЕЛЕВ  ОТ 1 КЛАС
СОУ СВЕТИ СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ ГРАД КАРНОБАТ 

     Имало едно селце в полите на Родопите. В една малка къщичка накрая на селцето живеели млад момък със старата си майка. Те не били много от богатите и заможни селяни Единственото им богатство били две крави вол няколко овце и кокошки. Майката работела от сутрин до вечер полска работа та да препечели някоя жълтица. Момъкът по цял ден обикалял пасищата със своите животни. Една сутрин старата жена се събудила с големи болки и не могла да стане от леглото. Помолила сина си да извика доктора. Момчето впрегнало полската кола и не след дълго докторът пристигнал. Обяснил на жената че е преуморена от полската работа и трябва да пие отвара от една билка която не расте по техните поля а на най високия връх където са гнездата на белоглавите орли. Момчето без да се бави облякло топлите си дрехи защото навън било вече късна есен взело топла питка от огнището завило я в кърпа и я сложило в торбата. Майката повдигнала глава и пошепнала на сина си отвори стария скрин за да вземе гайдата която баща му оставил след смъртта си. Момчето взело гайдата нарамило чантата през рамо целунало майка си и тръгнало по безкрайния път. Вървяло вървяло и навлязло в една гъста гора. Както си вървяло дочуло силен плач огледало се и видяло един елен затиснат от едно голямо дърво. Повдигнало дървото с всички сили и освободило елена. Изведнъж еленът проговорил с човешки глас: Благодаря ти момко ти ми спаси живота. Когато имаш нужда от помощ изсвири една мелодия с гайдата и аз незабавно ще дойда. На къде си тръгнал през тази гъста гора. Момчето отговорило че е тръгнало да търси лековита билка. Еленът му казал че е много добър и смел и ще открие билката. С два скока изчезнал в далечината Момчето нарамило торбата си и продължило своя път. Щом огладняло и ожадняло седнало да си почине. Когато надигналкратунката да пие вода видяло че е празна. Повървяло малко и стигнало до един пресъхнал поток в който имало само една капка вода. Навело се да пие. Изведнъж водата му прошепнала: Не се плаши ами тръгни по нагоре там където е изворът е паднал голям камък и е запушил моята вода. Както му казал потокът така и направило момчето. Изтърколило големия камък и водата потекла. Водата проговорила: Благодаря ти юначе благодарение на теб рибите пак ще плуват волно и жабите ще крякат. Сега мога ли да пия малко вода попитало момчето -Разбира се момко и запомни че тази вода е вълшебна напълни и за болната си майка. Когато имаш нужда изсвири със своята гайда и аз ще ти помогна защото ти стори добро а на доброто се отвръща с добро. Напълнило вода юначето и тръгнало пак по своя път. Не след дълго момчето стигнало до един голям ров сякаш земята се е разцепила а високите върхове вече се виждали но той не можел да премине. Спомнил си за елена извадил гайдата от торбата и макар никога да не бил свирил започнала да се чува от гайдата много мелодична и вълшебна мелодия \Това била мелодията на синовната обич. Веднага при него се появил еленът. Разбрал за какво го вика и го накарал да го яхне здраво. Еленът се засилил и с един скок големия ров. Момчето погалило елена за благодарност и му казало че за това са приятелите. След като стигнало до високия връх момчето повдигнало глава и започнало-да се изкача но било много стръмно то се пързаляло и пак се връщало. За нещастие небето изведнъж почерняло напълнило се с облаци извил се бурен вятър. От облаците започнали да се кръстосват големи светкавици и загърмяло много страшно Една светкавица паднала много близко до орловото гнездо сухата трева се запалила. Извил се огромен огън. Момчето се изплашило че може да изгорят билките и орловото гнездо. Без да се бави извадило своята гайда и започнало да свири. Тапата на кратунката с вълшебна вода отхвръкнала и от там се издигнал голям воден стълб който се пръснал и превърнал в дъжд и загасил огъня. След като всичко свършило момчето седнало на един камък да си почине. От небето се спуснала огромна сянка и пред него и пред него кацнал един голям и много наперен орел който с човешки глас му благодарил: Ти спаси моето гнездо сега аз ще спася теб. Качило си момчето на орела и полетели към високия връх. Набрало от билката и обратно към къщи литнали. Майката чакала своето момче защото вярвала в добрината му. Изпила отварата и оздравяла. ИЗ СЕЛОТО ДЪЛГО СЛЕД ТОВА РАЗКАЗВАЛИ ЗА СТОРЕНОТО ДОБРО И ДО ДЕН ДНЕШЕН НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВИЛ КАК БОЛНАТА МАЙКА СЕ Е ИЗЛЕКУВАЛА И СЕГА СГУШЕНИ ДО ОГНИЩЕТО В СТУДЕНАТА ЗИМНА НОЩ ДЕЧИЦА СЛУШАТ ТАЗИ ПРИКАЗКА ЗА ДОБРОТО ОТ СВОИТЕ РОДИТЕЛИ.                  

Моята приказка за доброто

      Приказката е на Емин Ниялдин Осман от 1 а клас
на СОУ Кирил и Методий Карнобат 

        В едно далечно градче на брега на океана живеело малко момче, което се страхувало от водата . Единственото любимо занимание било свиренето на флейта. Всеки ден излизало на брега,за да развеселява водните обитатели. Те толкова много обичали детето, че доплували до брега и хвърляли върху краката му вода, когато му било горещо да се охлажда.
      През една бурна нощ океанът изхвърлил на брега една спасителна лодка. Никой не видял как е станало потъването на кораба, от който била изхвърлена лодката. Единствено момчето дочуло викове и дошло сутринта. Не могло да разбере дали има някой в лодката и започнало да вика своите приятели делфините на помощ. Те мятали опашки, за да открият спасителните ризи и видят дали се крие там човек. Детето също помогнало. Видели, че има на дъното едно момиченце, което треперело от студ и страх .
       Взели малкото момиченце иго отвелия къщата на брега при родителите на момчето Емо. Спасеното дете не можело да говори, защото от ужаса, който преживяло загубило своя говор. Хората били много бедниносрадост помогнали на момиченцето. Казвали му Сълзица, защото винаги плачело от мъка по своите родители .
      Не помнело своето име постепенно си възвърнало говора но все още не знаело как се казва .
Един ден дочуло Емо да свири със своята флейта, заслушало се и си спомнило една мелодия от вечерите, когато майка му пеела песни.
Започнало и то да свири. Децата учели и всеки ден идвали на брега те били в 1 клас и откривали буквите . Емо пишел на пясъка буквите и Сълзица ги повтаряла Така тя учела чуждия език .
       Минали години. Децата пораснали. Изучили се. Станали добри музиканти. Емо и Сълзица пеели и свирели на туристите. Един ден при тях дошла една жена разпитвала за едно момиченце, което е пътувало с кораб през океана жената разказала за историята на своето дете. Цял живот го търсила,нно не открила. В тава време Сълзица пеела песента на своята майка ине знаела че тя много близко до нея Майката приближила и извикала името на детето си
- Матилда !
      Сълзица се обърнала и веднага познала майка си. Прегърнали се и дълга стояли в прегръдките си . За благодарност родителите на Матилда Дали да Емо цялото богатство, което имали, за да се изучи и стане велик музикант. Добротата на хората помогнала трудни моменти.
  

Моята приказка за доброто

Приказката е на Мария Иванова Дадакова от 1 а клас
СОУ Свети свети Кирил и Методий град Карнобат

           Историята, която ще разкажа, се случила преди много години, тогава, когато животни и хора все още били приятели и човекът не бил враг на природата. Мария и нейните приятели тръгнали на разходка в гората, защото изведнъж завалял пухкав сняг, а те не били виждали такава красота. Искали да се насладят на бялата гора, на искрящия сняг. Взели раничките , а в тях сложили водица, сандвичи и играта "Не се сърди човече", защото много обичали да играят. Както им казвала мама, сложили ръкавици и шапка, за да не настинат. Забравили да се обадят на родителите си, но откъснали от тефтерчето си лист и написали бележка. Пратили я по едно врабче, което ги следвало по пътя. Тръгнали спокойни, че са съобщили на родителите си къде са.

      Едно от децата много обичало да прави снимки и улавяло всички интересни моменти. Както си вървели на пътя, видели едно паднало птиче. Взели го и го сложили в торбичката да се стопл. Било ранено и превързали крачето му. Продължили пътя си, но се стъмнило и децата се притеснили. Изведнъж чули шум и насреща им се изправила мечка. Децата до сега не били виждали жива мечка, а само на картинк. Знаели от приказките, че Меца обича мед и били готови да й дадат от своите филийки . В гората обикалял дървар и от далеч видял опасността. Спуснала се да защити децата, но те се изправили пред мечката, защото знаели, че тя не е опасна и няма да ги нападне. От звуците, които издавала, те разбрали, че мечката е приятел на хората. Преди време тя била отгледана от една старица в къща на края на гората. Старицата си нямала никой дру, освен опитоменото мече, което много обичала, защото й било другарче. Отначало и тя се страхувала, но искала да направи добро на животинчето ,останало без майка след като ловци я убили . Децата разбирали езика на животните и тръгнали след мечката. Дърварят ги последвал, защото вече се стъмнило. Всички стигнали до къщата на старицата . Запалили огън в камината, дали храна на раненото птиче и зачакали утрото. Децата не искали да си тръгнат,без да направят добро. В старата барака видели, че има сандъци. От тях взели греди и дърварят им помогнал да направят хранилки за птиците. Гората до този момент била пуста и песен на птици не се чувала. Красивите сърни и елени бягали надалеч, защото нямали храна през зимата. Децата тръгнали по заешките следи, защото снегът бил дълбок. Дърварят вървял пред тях и разривал снега. Закачили хранилките на дърветата, сложили и за елените и сърните. Оставили много храна, за да има до следващия път, когато дойдат. Спокойни си тръгнали, защото още щом пристигнали, птиците започнали да се връщат. Елените и сърните също плахо дошли .
              Гората все още била пуст, тъжна и мрачна. Тя била омагьосаната гора, защото от глухо място се превърнала в красива и пееща гора. Доброто, което направили децата ,съживило всичко- и тревит, и птиците, и хорат, защото те отново се върнали в природата да й се радват. Били трогнати от добрината на малките момичета. От другия край на гората в същото време вървелиняколко момчета с прашки камъни. Единствената им цел била да убиват птиците. Опитали да стрелят, но птиците влизалив къщичките и с спасявали всеки пъ, когато се насочел камък срещу тях. Не след дълго момичетата и момчетата се срещнали. Скарали се.Най мъдрото от тях извикало на помощ мечката. Тя се изправила и заревала страшно. Изведнъж проговорила човещки глас и казала, че всяко живо същество иска да живее. Нека се помирят да станат приятели. От добрината между тях, която те пожелали да има, израснали цветя, запролетило се. Завалял пролетен дъжд. Извила си красива дъга .Заживели мир и хора, и животни. Природатапсе отплатила на хората - дала им красота, която била пленителна !                       

Отличия от състезания и конкурси

Талантливите деца от 1 а клас получиха признание за своя труд и ентусиазъм,с който се включиха в конкурсите и състезанията през изминалата учебна година !С вълнение взеха в ръцете си грамотите, пристигнали точно за деня на тяхното Годишно утро, в което получиха и Свидетелство за завършен първи клас .

Грамота от Национален литературен конкурс'' Моята приказка за доброто'' получиха - Асен Дерменджиев, Жан, Велизара, Мария, Желю, Емин, Диляна .

Сертификат от Национално великденско математическо състезание - Жана, Емин, Велизара, Мария.

Грамота от състезание ''Аз и буквите'' -Росица, Милчо, Мануела, Живка, Емин, Мария, Велизара, Атанас, Жана.

Грамота от състезание ''Аз и числата'' -Асен Дерменджиев, Желю, Диляна ,Сашо, Мария, Жа, Емин, Велизара ,Живка, Атанас.

Грамота от състезание'' Аз рисувам'' - Диляна, Желю, Асен Дерменджиев, Мануела, Живка, Росица, Милчо, Жана, Сашо, Еми, Димитър, Велизара.

Сертификат от областно състезание'' Всезнайко'' - Емин.

Грамота от Финален национален кръг на състезанията организирани от СБНУ с максимален брой точки -Велизара.

Грамота от Национален конкурс за рисунка'' Цветовете на моето детство'', Велизара.

Грамота от Национален конкурс за рисунка'' Три звездички'' Емин.

Грамота от Национален конкурсзарисунка; Българските народн''и приказки'' -извор на доброта и мъдрост-Атанас Емин.

Грамота от Национален конкурс за рисунка'' Рецептите на баба Велизара.

Грамота от Общински конкурс за рисунка Аз и моето семейство Велизара, Асен Дерменджиев, Емин.

Грамота от Общински конкурс за Коледна картичка - Диляна, Асен Дерменджиев, Желю, Жана, Емин, Велизара, Мария, Атанас, Живка, Милчо, Росица, Сашо.

През горещите ваканционни дни децата от 1 а клас продължават своето участие в конкурси, защото обичат предизвикателствата и творческите изяви. Нарисуваха много красиви рисунки за Национален конкурс изложба ''Децата рисуват цветята морето света'' и ги изпратиха в град Поморие. Изложбата ще бъде подредена през месец октомври .

Свои рисунки подготвиха и за Международна детска изложба конкурс на тема'' Ако дърветата можеха да ходят''. Заедно със своята учителка Даниела Радева съставиха разказчета по темата и направиха своите илюстрации. Получиха с е интересни рисунки, защото темата е нестандартна

Рисунките вече пътуват за град Белград Сърбия.

Писмо до българското училище в Лисабон децата от класа изпратиха, защото имат приятелче, което е родено в Карнобат, но вмомента живее и учи там. Нарисуваха и интересни рисунки, направиха картички за всички деца от училището, което носи името ''Свети свети Кирил и Методий''.

Празник на буквите

Краят на една учебна година

Поощрителна награда

                 Велизара Мартинова Андреева от 1 а клас получи Поощрителна награда от Пети национален литературен конкурс Огънят на Орфей! Тя участва с приказка, която написа под ръководството на своята учителка Даниела Радева!
                Участниците в литературния конкурс бяха от 50 града от страната, разпределени в две възрастови групи - до 14 години и втора до 21години!
                  Наградата, която Велизара получи, и дава право да участва в Лятна академия на изкуствата в живописното родопско село Широка лъка през месец август!
Очакват я много интересни срещи и творчески успехи! Велизара желае да се запише в литературния клас и в творческия клас по живопис !
                  Пожелаваме на Велизара здраве, творчески успехи и щастливи игри!

Празник на буквите

Наше участие

1. Национален конкурс за детска рисунка "Цветовете на моето детство":
- Велизара Мартинова, Емин Ниялдин, Сашо Йорданов, Диляна Тодорова, Мария Иванова, Жельо Драганов, Атанас Койчев, Жана Пенкова, Живка Димитрова, Асен Дерменджиев, Мануела Йорданова, Милчо Симеонов, Росица Стефанова, Алексия Валентинова, Димитър Цвятков.
2. Международен конкурс - Шанкар (Индия) - м. декември
- Велизара Мартинова, Емин Ниялдин, Жана Пенкова, Мария дадакова, Диляна Тодорова, Жельо Драганов, Асен Дерменджиев,Атанас Койчев
3. Национален конкурс "Св. Трифон Зарезан" - м. февруари
- Велизара Мартинова, Емин Ниялдин, Жельо Драганов
4. Националин конкурс "Рецептите на баба"
- Жана Пенкова, м. февруари
5. Международно биенале за детска рисунка - Свищов - 2011г. м. Март
- Жана Пенкова, Милчо Симеонов, Диляна Тодорова, Жельо Драганов, Велизара Мартинова, емин Ниялдин, Мария Дадакова, Асен Дерменджиев.
6. Международен конкурс "Пчеларството - извор на дълголетие и здраве" м. март
Емин Ниялдин
7. Международен конкурс "Рисувай за планетата " - м. Март
- Сашо Йорданов, Жана Пенкова, Живка Димитрова, Росица Стефанова, Мария Дадакова, Емин Ниялдин, Велизара Мартинова, Мануела Йорданова
8. Международна детска художествена изложба гр. Нова Загора - април 2011г.
Жана Пенкова, Диляна Тодорова, Жельо Драганов, Мария Дадакова, Емин Ниялдин, Велизара Мартинова
9. Национален конкурс "Три звездички" - в памет на децата, загинали в река Лим - април - Емин Ниялдин
10. Национален конкурс "Български народни приказки - извор на доброта и мъдрост" - атанас Койчев и Емин Ниялдин
11. Конкурс "България каквато я обичам" Емин Ниялдин
12. Национален конкурс "Мисия Спасител" - м. април Емин Ниялдин, Атанас Койчев, Велизара Мартинова, Диляна Тодорова, Жельо Драганов.
13. Национален конкурс "Нарисувай любима приказка" - Диляна Тодорова,Емин Ниялдин, Жана Пенкова, Велизара Мартинова
14. Литературен конкурс "Моята приказка за доброто" - Асен Дерменджиев, Жана Пенкова, Жльо Драганов, Емин НИялдин, Мария Дадакова, Велизара Мартинова, Диляна Тодорова.
15. Национално Великденско математическо състезание - м. април
Емин НИялдин - 42 т.
Велизара Мартинова - 29 т.
Жана Пенкова - 19 т.
Мария Дадакова - 17т.
16. Състезание "Аз и буквите"
Велизара Мартинова - 48 т.
Мария Дадакова - 47 т.
Емин Ниялдин - 47 т.
Жана Пенкова - 42 т.
Атанас Гроздев - 37 т.
Росица Стефанова - 37 т.
Мануела Йорданова - 35 т.
Живка Димитрова - 24 т.
Милчо Симеонов - 25 т.
17. За Националния официален кръг в състезанията, организирани от СБНУ се класира Велизара Мартинова Андреева