сряда, 29 юни 2011 г.

Моята приказка за доброто

      Приказката е на Емин Ниялдин Осман от 1 а клас
на СОУ Кирил и Методий Карнобат 

        В едно далечно градче на брега на океана живеело малко момче, което се страхувало от водата . Единственото любимо занимание било свиренето на флейта. Всеки ден излизало на брега,за да развеселява водните обитатели. Те толкова много обичали детето, че доплували до брега и хвърляли върху краката му вода, когато му било горещо да се охлажда.
      През една бурна нощ океанът изхвърлил на брега една спасителна лодка. Никой не видял как е станало потъването на кораба, от който била изхвърлена лодката. Единствено момчето дочуло викове и дошло сутринта. Не могло да разбере дали има някой в лодката и започнало да вика своите приятели делфините на помощ. Те мятали опашки, за да открият спасителните ризи и видят дали се крие там човек. Детето също помогнало. Видели, че има на дъното едно момиченце, което треперело от студ и страх .
       Взели малкото момиченце иго отвелия къщата на брега при родителите на момчето Емо. Спасеното дете не можело да говори, защото от ужаса, който преживяло загубило своя говор. Хората били много бедниносрадост помогнали на момиченцето. Казвали му Сълзица, защото винаги плачело от мъка по своите родители .
      Не помнело своето име постепенно си възвърнало говора но все още не знаело как се казва .
Един ден дочуло Емо да свири със своята флейта, заслушало се и си спомнило една мелодия от вечерите, когато майка му пеела песни.
Започнало и то да свири. Децата учели и всеки ден идвали на брега те били в 1 клас и откривали буквите . Емо пишел на пясъка буквите и Сълзица ги повтаряла Така тя учела чуждия език .
       Минали години. Децата пораснали. Изучили се. Станали добри музиканти. Емо и Сълзица пеели и свирели на туристите. Един ден при тях дошла една жена разпитвала за едно момиченце, което е пътувало с кораб през океана жената разказала за историята на своето дете. Цял живот го търсила,нно не открила. В тава време Сълзица пеела песента на своята майка ине знаела че тя много близко до нея Майката приближила и извикала името на детето си
- Матилда !
      Сълзица се обърнала и веднага познала майка си. Прегърнали се и дълга стояли в прегръдките си . За благодарност родителите на Матилда Дали да Емо цялото богатство, което имали, за да се изучи и стане велик музикант. Добротата на хората помогнала трудни моменти.
  

Моята приказка за доброто

Приказката е на Мария Иванова Дадакова от 1 а клас
СОУ Свети свети Кирил и Методий град Карнобат

           Историята, която ще разкажа, се случила преди много години, тогава, когато животни и хора все още били приятели и човекът не бил враг на природата. Мария и нейните приятели тръгнали на разходка в гората, защото изведнъж завалял пухкав сняг, а те не били виждали такава красота. Искали да се насладят на бялата гора, на искрящия сняг. Взели раничките , а в тях сложили водица, сандвичи и играта "Не се сърди човече", защото много обичали да играят. Както им казвала мама, сложили ръкавици и шапка, за да не настинат. Забравили да се обадят на родителите си, но откъснали от тефтерчето си лист и написали бележка. Пратили я по едно врабче, което ги следвало по пътя. Тръгнали спокойни, че са съобщили на родителите си къде са.
      Едно от децата много обичало да прави снимки и улавяло всички интересни моменти. Както си вървели на пътя, видели едно паднало птиче. Взели го и го сложили в торбичката да се стопл. Било ранено и превързали крачето му. Продължили пътя си, но се стъмнило и децата се притеснили. Изведнъж чули шум и насреща им се изправила мечка. Децата до сега не били виждали жива мечка, а само на картинк. Знаели от приказките, че Меца обича мед и били готови да й дадат от своите филийки . В гората обикалял дървар и от далеч видял опасността. Спуснала се да защити децата, но те се изправили пред мечката, защото знаели, че тя не е опасна и няма да ги нападне. От звуците, които издавала, те разбрали, че мечката е приятел на хората. Преди време тя била отгледана от една старица в къща на края на гората. Старицата си нямала никой дру, освен опитоменото мече, което много обичала, защото й било другарче. Отначало и тя се страхувала, но искала да направи добро на животинчето ,останало без майка след като ловци я убили . Децата разбирали езика на животните и тръгнали след мечката. Дърварят ги последвал, защото вече се стъмнило. Всички стигнали до къщата на старицата . Запалили огън в камината, дали храна на раненото птиче и зачакали утрото. Децата не искали да си тръгнат,без да направят добро. В старата барака видели, че има сандъци. От тях взели греди и дърварят им помогнал да направят хранилки за птиците. Гората до този момент била пуста и песен на птици не се чувала. Красивите сърни и елени бягали надалеч, защото нямали храна през зимата. Децата тръгнали по заешките следи, защото снегът бил дълбок. Дърварят вървял пред тях и разривал снега. Закачили хранилките на дърветата, сложили и за елените и сърните. Оставили много храна, за да има до следващия път, когато дойдат. Спокойни си тръгнали, защото още щом пристигнали, птиците започнали да се връщат. Елените и сърните също плахо дошли .
              Гората все още била пуст, тъжна и мрачна. Тя била омагьосаната гора, защото от глухо място се превърнала в красива и пееща гора. Доброто, което направили децата ,съживило всичко- и тревит, и птиците, и хорат, защото те отново се върнали в природата да й се радват. Били трогнати от добрината на малките момичета. От другия край на гората в същото време вървелиняколко момчета с прашки камъни. Единствената им цел била да убиват птиците. Опитали да стрелят, но птиците влизалив къщичките и с спасявали всеки пъ, когато се насочел камък срещу тях. Не след дълго момичетата и момчетата се срещнали. Скарали се.Най мъдрото от тях извикало на помощ мечката. Тя се изправила и заревала страшно. Изведнъж проговорила човещки глас и казала, че всяко живо същество иска да живее. Нека се помирят да станат приятели. От добрината между тях, която те пожелали да има, израснали цветя, запролетило се. Завалял пролетен дъжд. Извила си красива дъга .Заживели мир и хора, и животни. Природатапсе отплатила на хората - дала им красота, която била пленителна !                       

Отличия от състезания и конкурси

Талантливите деца от 1 а клас получиха признание за своя труд и ентусиазъм,с който се включиха в конкурсите и състезанията през изминалата учебна година !С вълнение взеха в ръцете си грамотите, пристигнали точно за деня на тяхното Годишно утро, в което получиха и Свидетелство за завършен първи клас .
Грамота от Национален литературен конкурс'' Моята приказка за доброто'' получиха - Асен Дерменджиев, Жан, Велизара, Мария, Желю, Емин, Диляна .

Сертификат от Национално великденско математическо състезание - Жана, Емин, Велизара, Мария.

Грамота от състезание ''Аз и буквите'' -Росица, Милчо, Мануела, Живка, Емин, Мария, Велизара, Атанас, Жана.

Грамота от състезание ''Аз и числата'' -Асен Дерменджиев, Желю, Диляна ,Сашо, Мария, Жа, Емин, Велизара ,Живка, Атанас.

Грамота от състезание'' Аз рисувам'' - Диляна, Желю, Асен Дерменджиев, Мануела, Живка, Росица, Милчо, Жана, Сашо, Еми, Димитър, Велизара.

Сертификат от областно състезание'' Всезнайко'' - Емин.

Грамота от Финален национален кръг на състезанията организирани от СБНУ с максимален брой точки -Велизара.

Грамота от Национален конкурс за рисунка'' Цветовете на моето детство'', Велизара.

Грамота от Национален конкурс за рисунка'' Три звездички'' Емин.

Грамота от Национален конкурсзарисунка; Българските народн''и приказки'' -извор на доброта и мъдрост-Атанас Емин.

Грамота от Национален конкурс за рисунка'' Рецептите на баба Велизара.

Грамота от Общински конкурс за рисунка Аз и моето семейство Велизара, Асен Дерменджиев, Емин.

Грамота от Общински конкурс за Коледна картичка - Диляна, Асен Дерменджиев, Желю, Жана, Емин, Велизара, Мария, Атанас, Живка, Милчо, Росица, Сашо.

През горещите ваканционни дни децата от 1 а клас продължават своето участие в конкурси, защото обичат предизвикателствата и творческите изяви. Нарисуваха много красиви рисунки за Национален конкурс изложба ''Децата рисуват цветята морето света'' и ги изпратиха в град Поморие. Изложбата ще бъде подредена през месец октомври .

Свои рисунки подготвиха и за Международна детска изложба конкурс на тема'' Ако дърветата можеха да ходят''. Заедно със своята учителка Даниела Радева съставиха разказчета по темата и направиха своите илюстрации. Получиха с е интересни рисунки, защото темата е нестандартна

Рисунките вече пътуват за град Белград Сърбия.

Писмо до българското училище в Лисабон децата от класа изпратиха, защото имат приятелче, което е родено в Карнобат, но вмомента живее и учи там. Нарисуваха и интересни рисунки, направиха картички за всички деца от училището, което носи името ''Свети свети Кирил и Методий''.

събота, 25 юни 2011 г.

Поощрителна награда

                 Велизара Мартинова Андреева от 1 а клас получи Поощрителна награда от Пети национален литературен конкурс Огънят на Орфей! Тя участва с приказка, която написа под ръководството на своята учителка Даниела Радева!
                Участниците в литературния конкурс бяха от 50 града от страната, разпределени в две възрастови групи - до 14 години и втора до 21години!
                  Наградата, която Велизара получи, и дава право да участва в Лятна академия на изкуствата в живописното родопско село Широка лъка през месец август!
Очакват я много интересни срещи и творчески успехи! Велизара желае да се запише в литературния клас и в творческия клас по живопис !
                  Пожелаваме на Велизара здраве, творчески успехи и щастливи игри!

сряда, 8 юни 2011 г.

Наше участие

1. Национален конкурс за детска рисунка "Цветовете на моето детство":
- Велизара Мартинова, Емин Ниялдин, Сашо Йорданов, Диляна Тодорова, Мария Иванова, Жельо Драганов, Атанас Койчев, Жана Пенкова, Живка Димитрова, Асен Дерменджиев, Мануела Йорданова, Милчо Симеонов, Росица Стефанова, Алексия Валентинова, Димитър Цвятков.
2. Международен конкурс - Шанкар (Индия) - м. декември
- Велизара Мартинова, Емин Ниялдин, Жана Пенкова, Мария дадакова, Диляна Тодорова, Жельо Драганов, Асен Дерменджиев,Атанас Койчев
3. Национален конкурс "Св. Трифон Зарезан" - м. февруари
- Велизара Мартинова, Емин Ниялдин, Жельо Драганов
4. Националин конкурс "Рецептите на баба"
- Жана Пенкова, м. февруари
5. Международно биенале за детска рисунка - Свищов - 2011г. м. Март
- Жана Пенкова, Милчо Симеонов, Диляна Тодорова, Жельо Драганов, Велизара Мартинова, емин Ниялдин, Мария Дадакова, Асен Дерменджиев.
6. Международен конкурс "Пчеларството - извор на дълголетие и здраве" м. март
Емин Ниялдин
7. Международен конкурс "Рисувай за планетата " - м. Март
- Сашо Йорданов, Жана Пенкова, Живка Димитрова, Росица Стефанова, Мария Дадакова, Емин Ниялдин, Велизара Мартинова, Мануела Йорданова
8. Международна детска художествена изложба гр. Нова Загора - април 2011г.
Жана Пенкова, Диляна Тодорова, Жельо Драганов, Мария Дадакова, Емин Ниялдин, Велизара Мартинова
9. Национален конкурс "Три звездички" - в памет на децата, загинали в река Лим - април - Емин Ниялдин
10. Национален конкурс "Български народни приказки - извор на доброта и мъдрост" - атанас Койчев и Емин Ниялдин
11. Конкурс "България каквато я обичам" Емин Ниялдин
12. Национален конкурс "Мисия Спасител" - м. април Емин Ниялдин, Атанас Койчев, Велизара Мартинова, Диляна Тодорова, Жельо Драганов.
13. Национален конкурс "Нарисувай любима приказка" - Диляна Тодорова,Емин Ниялдин, Жана Пенкова, Велизара Мартинова
14. Литературен конкурс "Моята приказка за доброто" - Асен Дерменджиев, Жана Пенкова, Жльо Драганов, Емин НИялдин, Мария Дадакова, Велизара Мартинова, Диляна Тодорова.
15. Национално Великденско математическо състезание - м. април
Емин НИялдин - 42 т.
Велизара Мартинова - 29 т.
Жана Пенкова - 19 т.
Мария Дадакова - 17т.
16. Състезание "Аз и буквите"
Велизара Мартинова - 48 т.
Мария Дадакова - 47 т.
Емин Ниялдин - 47 т.
Жана Пенкова - 42 т.
Атанас Гроздев - 37 т.
Росица Стефанова - 37 т.
Мануела Йорданова - 35 т.
Живка Димитрова - 24 т.
Милчо Симеонов - 25 т.
17. За Националния официален кръг в състезанията, организирани от СБНУ се класира Велизара Мартинова Андреева