Моята приказка за доброто

      Приказката е на Емин Ниялдин Осман от 1 а клас
на СОУ Кирил и Методий Карнобат 

        В едно далечно градче на брега на океана живеело малко момче, което се страхувало от водата . Единственото любимо занимание било свиренето на флейта. Всеки ден излизало на брега,за да развеселява водните обитатели. Те толкова много обичали детето, че доплували до брега и хвърляли върху краката му вода, когато му било горещо да се охлажда.
      През една бурна нощ океанът изхвърлил на брега една спасителна лодка. Никой не видял как е станало потъването на кораба, от който била изхвърлена лодката. Единствено момчето дочуло викове и дошло сутринта. Не могло да разбере дали има някой в лодката и започнало да вика своите приятели делфините на помощ. Те мятали опашки, за да открият спасителните ризи и видят дали се крие там човек. Детето също помогнало. Видели, че има на дъното едно момиченце, което треперело от студ и страх .
       Взели малкото момиченце иго отвелия къщата на брега при родителите на момчето Емо. Спасеното дете не можело да говори, защото от ужаса, който преживяло загубило своя говор. Хората били много бедниносрадост помогнали на момиченцето. Казвали му Сълзица, защото винаги плачело от мъка по своите родители .
      Не помнело своето име постепенно си възвърнало говора но все още не знаело как се казва .
Един ден дочуло Емо да свири със своята флейта, заслушало се и си спомнило една мелодия от вечерите, когато майка му пеела песни.
Започнало и то да свири. Децата учели и всеки ден идвали на брега те били в 1 клас и откривали буквите . Емо пишел на пясъка буквите и Сълзица ги повтаряла Така тя учела чуждия език .
       Минали години. Децата пораснали. Изучили се. Станали добри музиканти. Емо и Сълзица пеели и свирели на туристите. Един ден при тях дошла една жена разпитвала за едно момиченце, което е пътувало с кораб през океана жената разказала за историята на своето дете. Цял живот го търсила,нно не открила. В тава време Сълзица пеела песента на своята майка ине знаела че тя много близко до нея Майката приближила и извикала името на детето си
- Матилда !
      Сълзица се обърнала и веднага познала майка си. Прегърнали се и дълга стояли в прегръдките си . За благодарност родителите на Матилда Дали да Емо цялото богатство, което имали, за да се изучи и стане велик музикант. Добротата на хората помогнала трудни моменти.