Моята приказка за доброто

Приказката е на Мария Иванова Дадакова от 1 а клас
СОУ Свети свети Кирил и Методий град Карнобат

           Историята, която ще разкажа, се случила преди много години, тогава, когато животни и хора все още били приятели и човекът не бил враг на природата. Мария и нейните приятели тръгнали на разходка в гората, защото изведнъж завалял пухкав сняг, а те не били виждали такава красота. Искали да се насладят на бялата гора, на искрящия сняг. Взели раничките , а в тях сложили водица, сандвичи и играта "Не се сърди човече", защото много обичали да играят. Както им казвала мама, сложили ръкавици и шапка, за да не настинат. Забравили да се обадят на родителите си, но откъснали от тефтерчето си лист и написали бележка. Пратили я по едно врабче, което ги следвало по пътя. Тръгнали спокойни, че са съобщили на родителите си къде са.

      Едно от децата много обичало да прави снимки и улавяло всички интересни моменти. Както си вървели на пътя, видели едно паднало птиче. Взели го и го сложили в торбичката да се стопл. Било ранено и превързали крачето му. Продължили пътя си, но се стъмнило и децата се притеснили. Изведнъж чули шум и насреща им се изправила мечка. Децата до сега не били виждали жива мечка, а само на картинк. Знаели от приказките, че Меца обича мед и били готови да й дадат от своите филийки . В гората обикалял дървар и от далеч видял опасността. Спуснала се да защити децата, но те се изправили пред мечката, защото знаели, че тя не е опасна и няма да ги нападне. От звуците, които издавала, те разбрали, че мечката е приятел на хората. Преди време тя била отгледана от една старица в къща на края на гората. Старицата си нямала никой дру, освен опитоменото мече, което много обичала, защото й било другарче. Отначало и тя се страхувала, но искала да направи добро на животинчето ,останало без майка след като ловци я убили . Децата разбирали езика на животните и тръгнали след мечката. Дърварят ги последвал, защото вече се стъмнило. Всички стигнали до къщата на старицата . Запалили огън в камината, дали храна на раненото птиче и зачакали утрото. Децата не искали да си тръгнат,без да направят добро. В старата барака видели, че има сандъци. От тях взели греди и дърварят им помогнал да направят хранилки за птиците. Гората до този момент била пуста и песен на птици не се чувала. Красивите сърни и елени бягали надалеч, защото нямали храна през зимата. Децата тръгнали по заешките следи, защото снегът бил дълбок. Дърварят вървял пред тях и разривал снега. Закачили хранилките на дърветата, сложили и за елените и сърните. Оставили много храна, за да има до следващия път, когато дойдат. Спокойни си тръгнали, защото още щом пристигнали, птиците започнали да се връщат. Елените и сърните също плахо дошли .
              Гората все още била пуст, тъжна и мрачна. Тя била омагьосаната гора, защото от глухо място се превърнала в красива и пееща гора. Доброто, което направили децата ,съживило всичко- и тревит, и птиците, и хорат, защото те отново се върнали в природата да й се радват. Били трогнати от добрината на малките момичета. От другия край на гората в същото време вървелиняколко момчета с прашки камъни. Единствената им цел била да убиват птиците. Опитали да стрелят, но птиците влизалив къщичките и с спасявали всеки пъ, когато се насочел камък срещу тях. Не след дълго момичетата и момчетата се срещнали. Скарали се.Най мъдрото от тях извикало на помощ мечката. Тя се изправила и заревала страшно. Изведнъж проговорила човещки глас и казала, че всяко живо същество иска да живее. Нека се помирят да станат приятели. От добрината между тях, която те пожелали да има, израснали цветя, запролетило се. Завалял пролетен дъжд. Извила си красива дъга .Заживели мир и хора, и животни. Природатапсе отплатила на хората - дала им красота, която била пленителна !