Моята приказка за доброто

ПРИКАЗКАТА Е НА ЖЕЛЮ ДРАГАНОВ ЖЕЛЕВ  ОТ 1 КЛАС
СОУ СВЕТИ СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ ГРАД КАРНОБАТ 

     Имало едно селце в полите на Родопите. В една малка къщичка накрая на селцето живеели млад момък със старата си майка. Те не били много от богатите и заможни селяни Единственото им богатство били две крави вол няколко овце и кокошки. Майката работела от сутрин до вечер полска работа та да препечели някоя жълтица. Момъкът по цял ден обикалял пасищата със своите животни. Една сутрин старата жена се събудила с големи болки и не могла да стане от леглото. Помолила сина си да извика доктора. Момчето впрегнало полската кола и не след дълго докторът пристигнал. Обяснил на жената че е преуморена от полската работа и трябва да пие отвара от една билка която не расте по техните поля а на най високия връх където са гнездата на белоглавите орли. Момчето без да се бави облякло топлите си дрехи защото навън било вече късна есен взело топла питка от огнището завило я в кърпа и я сложило в торбата. Майката повдигнала глава и пошепнала на сина си отвори стария скрин за да вземе гайдата която баща му оставил след смъртта си. Момчето взело гайдата нарамило чантата през рамо целунало майка си и тръгнало по безкрайния път. Вървяло вървяло и навлязло в една гъста гора. Както си вървяло дочуло силен плач огледало се и видяло един елен затиснат от едно голямо дърво. Повдигнало дървото с всички сили и освободило елена. Изведнъж еленът проговорил с човешки глас: Благодаря ти момко ти ми спаси живота. Когато имаш нужда от помощ изсвири една мелодия с гайдата и аз незабавно ще дойда. На къде си тръгнал през тази гъста гора. Момчето отговорило че е тръгнало да търси лековита билка. Еленът му казал че е много добър и смел и ще открие билката. С два скока изчезнал в далечината Момчето нарамило торбата си и продължило своя път. Щом огладняло и ожадняло седнало да си почине. Когато надигналкратунката да пие вода видяло че е празна. Повървяло малко и стигнало до един пресъхнал поток в който имало само една капка вода. Навело се да пие. Изведнъж водата му прошепнала: Не се плаши ами тръгни по нагоре там където е изворът е паднал голям камък и е запушил моята вода. Както му казал потокът така и направило момчето. Изтърколило големия камък и водата потекла. Водата проговорила: Благодаря ти юначе благодарение на теб рибите пак ще плуват волно и жабите ще крякат. Сега мога ли да пия малко вода попитало момчето -Разбира се момко и запомни че тази вода е вълшебна напълни и за болната си майка. Когато имаш нужда изсвири със своята гайда и аз ще ти помогна защото ти стори добро а на доброто се отвръща с добро. Напълнило вода юначето и тръгнало пак по своя път. Не след дълго момчето стигнало до един голям ров сякаш земята се е разцепила а високите върхове вече се виждали но той не можел да премине. Спомнил си за елена извадил гайдата от торбата и макар никога да не бил свирил започнала да се чува от гайдата много мелодична и вълшебна мелодия \Това била мелодията на синовната обич. Веднага при него се появил еленът. Разбрал за какво го вика и го накарал да го яхне здраво. Еленът се засилил и с един скок големия ров. Момчето погалило елена за благодарност и му казало че за това са приятелите. След като стигнало до високия връх момчето повдигнало глава и започнало-да се изкача но било много стръмно то се пързаляло и пак се връщало. За нещастие небето изведнъж почерняло напълнило се с облаци извил се бурен вятър. От облаците започнали да се кръстосват големи светкавици и загърмяло много страшно Една светкавица паднала много близко до орловото гнездо сухата трева се запалила. Извил се огромен огън. Момчето се изплашило че може да изгорят билките и орловото гнездо. Без да се бави извадило своята гайда и започнало да свири. Тапата на кратунката с вълшебна вода отхвръкнала и от там се издигнал голям воден стълб който се пръснал и превърнал в дъжд и загасил огъня. След като всичко свършило момчето седнало на един камък да си почине. От небето се спуснала огромна сянка и пред него и пред него кацнал един голям и много наперен орел който с човешки глас му благодарил: Ти спаси моето гнездо сега аз ще спася теб. Качило си момчето на орела и полетели към високия връх. Набрало от билката и обратно към къщи литнали. Майката чакала своето момче защото вярвала в добрината му. Изпила отварата и оздравяла. ИЗ СЕЛОТО ДЪЛГО СЛЕД ТОВА РАЗКАЗВАЛИ ЗА СТОРЕНОТО ДОБРО И ДО ДЕН ДНЕШЕН НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВИЛ КАК БОЛНАТА МАЙКА СЕ Е ИЗЛЕКУВАЛА И СЕГА СГУШЕНИ ДО ОГНИЩЕТО В СТУДЕНАТА ЗИМНА НОЩ ДЕЧИЦА СЛУШАТ ТАЗИ ПРИКАЗКА ЗА ДОБРОТО ОТ СВОИТЕ РОДИТЕЛИ.