сряда, 16 май 2012 г.
вторник, 10 януари 2012 г.
понеделник, 24 октомври 2011 г.
Конкурс
Мили деца, уважаеми родители!
Предлагам на Вашето внимание едно интересно състезание по информационни технологии. Мотото на организаторите е:
Интернет - средство за общуване,
източник на знания, място за игри ...
Основна цел на състезанието IT Знайко е да предостави възможност на учениците от 1 до 4 клас да демонстрират знанията си за работа с информационни технологии, като ги приложат при решаване на поставени тематични задачи.
Организатор на състезанието IT Знайко е Сдружение "Образование и технологии", гр. Бургас.
Състезанието IT Знайко се провежда с подкрепата на Майкрософт – България, в рамките на програмата "Партньори в познанието".
За повече информация - http://dgklazzz.web.officelive.com/IT_Znayko12.aspxпонеделник, 3 октомври 2011 г.
сряда, 28 септември 2011 г.
петък, 2 септември 2011 г.
Родителска среща
УВАЖАЕМИ РОДИТЕЛИ,
КАНИМ ВИ НА РОДИТЕЛСКА СРЕЩА НА
ВТОРИ-А-КЛАС НА 8.09.2011Г./ЧЕТВЪРТЪК/ ОТ
17.30 ЧАСА В МАЛКАТА СГРАДА. ЩЕ ОБСЪДИМ ВСИЧКИ ВЪПРОСИ ,СВЪРЗАНИ С
НОВАТА УЧЕБНА ГОДИНА. ОЧАКВАМЕ ВИ!
Е. ЯНКОВА
сряда, 29 юни 2011 г.
Моята приказка за доброто
ПРИКАЗКАТА Е НА ЖЕЛЮ ДРАГАНОВ ЖЕЛЕВ ОТ 1 КЛАС
СОУ СВЕТИ СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ ГРАД КАРНОБАТ
Имало едно селце в полите на Родопите. В една малка къщичка накрая на селцето живеели млад момък със старата си майка. Те не били много от богатите и заможни селяни Единственото им богатство били две крави вол няколко овце и кокошки. Майката работела от сутрин до вечер полска работа та да препечели някоя жълтица. Момъкът по цял ден обикалял пасищата със своите животни. Една сутрин старата жена се събудила с големи болки и не могла да стане от леглото. Помолила сина си да извика доктора. Момчето впрегнало полската кола и не след дълго докторът пристигнал. Обяснил на жената че е преуморена от полската работа и трябва да пие отвара от една билка която не расте по техните поля а на най високия връх където са гнездата на белоглавите орли. Момчето без да се бави облякло топлите си дрехи защото навън било вече късна есен взело топла питка от огнището завило я в кърпа и я сложило в торбата. Майката повдигнала глава и пошепнала на сина си отвори стария скрин за да вземе гайдата която баща му оставил след смъртта си. Момчето взело гайдата нарамило чантата през рамо целунало майка си и тръгнало по безкрайния път. Вървяло вървяло и навлязло в една гъста гора. Както си вървяло дочуло силен плач огледало се и видяло един елен затиснат от едно голямо дърво. Повдигнало дървото с всички сили и освободило елена. Изведнъж еленът проговорил с човешки глас: Благодаря ти момко ти ми спаси живота. Когато имаш нужда от помощ изсвири една мелодия с гайдата и аз незабавно ще дойда. На къде си тръгнал през тази гъста гора. Момчето отговорило че е тръгнало да търси лековита билка. Еленът му казал че е много добър и смел и ще открие билката. С два скока изчезнал в далечината Момчето нарамило торбата си и продължило своя път. Щом огладняло и ожадняло седнало да си почине. Когато надигналкратунката да пие вода видяло че е празна. Повървяло малко и стигнало до един пресъхнал поток в който имало само една капка вода. Навело се да пие. Изведнъж водата му прошепнала: Не се плаши ами тръгни по нагоре там където е изворът е паднал голям камък и е запушил моята вода. Както му казал потокът така и направило момчето. Изтърколило големия камък и водата потекла. Водата проговорила: Благодаря ти юначе благодарение на теб рибите пак ще плуват волно и жабите ще крякат. Сега мога ли да пия малко вода попитало момчето -Разбира се момко и запомни че тази вода е вълшебна напълни и за болната си майка. Когато имаш нужда изсвири със своята гайда и аз ще ти помогна защото ти стори добро а на доброто се отвръща с добро. Напълнило вода юначето и тръгнало пак по своя път. Не след дълго момчето стигнало до един голям ров сякаш земята се е разцепила а високите върхове вече се виждали но той не можел да премине. Спомнил си за елена извадил гайдата от торбата и макар никога да не бил свирил започнала да се чува от гайдата много мелодична и вълшебна мелодия \Това била мелодията на синовната обич. Веднага при него се появил еленът. Разбрал за какво го вика и го накарал да го яхне здраво. Еленът се засилил и с един скок големия ров. Момчето погалило елена за благодарност и му казало че за това са приятелите. След като стигнало до високия връх момчето повдигнало глава и започнало-да се изкача но било много стръмно то се пързаляло и пак се връщало. За нещастие небето изведнъж почерняло напълнило се с облаци извил се бурен вятър. От облаците започнали да се кръстосват големи светкавици и загърмяло много страшно Една светкавица паднала много близко до орловото гнездо сухата трева се запалила. Извил се огромен огън. Момчето се изплашило че може да изгорят билките и орловото гнездо. Без да се бави извадило своята гайда и започнало да свири. Тапата на кратунката с вълшебна вода отхвръкнала и от там се издигнал голям воден стълб който се пръснал и превърнал в дъжд и загасил огъня. След като всичко свършило момчето седнало на един камък да си почине. От небето се спуснала огромна сянка и пред него и пред него кацнал един голям и много наперен орел който с човешки глас му благодарил: Ти спаси моето гнездо сега аз ще спася теб. Качило си момчето на орела и полетели към високия връх. Набрало от билката и обратно към къщи литнали. Майката чакала своето момче защото вярвала в добрината му. Изпила отварата и оздравяла. ИЗ СЕЛОТО ДЪЛГО СЛЕД ТОВА РАЗКАЗВАЛИ ЗА СТОРЕНОТО ДОБРО И ДО ДЕН ДНЕШЕН НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВИЛ КАК БОЛНАТА МАЙКА СЕ Е ИЗЛЕКУВАЛА И СЕГА СГУШЕНИ ДО ОГНИЩЕТО В СТУДЕНАТА ЗИМНА НОЩ ДЕЧИЦА СЛУШАТ ТАЗИ ПРИКАЗКА ЗА ДОБРОТО ОТ СВОИТЕ РОДИТЕЛИ.
СОУ СВЕТИ СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ ГРАД КАРНОБАТ
Имало едно селце в полите на Родопите. В една малка къщичка накрая на селцето живеели млад момък със старата си майка. Те не били много от богатите и заможни селяни Единственото им богатство били две крави вол няколко овце и кокошки. Майката работела от сутрин до вечер полска работа та да препечели някоя жълтица. Момъкът по цял ден обикалял пасищата със своите животни. Една сутрин старата жена се събудила с големи болки и не могла да стане от леглото. Помолила сина си да извика доктора. Момчето впрегнало полската кола и не след дълго докторът пристигнал. Обяснил на жената че е преуморена от полската работа и трябва да пие отвара от една билка която не расте по техните поля а на най високия връх където са гнездата на белоглавите орли. Момчето без да се бави облякло топлите си дрехи защото навън било вече късна есен взело топла питка от огнището завило я в кърпа и я сложило в торбата. Майката повдигнала глава и пошепнала на сина си отвори стария скрин за да вземе гайдата която баща му оставил след смъртта си. Момчето взело гайдата нарамило чантата през рамо целунало майка си и тръгнало по безкрайния път. Вървяло вървяло и навлязло в една гъста гора. Както си вървяло дочуло силен плач огледало се и видяло един елен затиснат от едно голямо дърво. Повдигнало дървото с всички сили и освободило елена. Изведнъж еленът проговорил с човешки глас: Благодаря ти момко ти ми спаси живота. Когато имаш нужда от помощ изсвири една мелодия с гайдата и аз незабавно ще дойда. На къде си тръгнал през тази гъста гора. Момчето отговорило че е тръгнало да търси лековита билка. Еленът му казал че е много добър и смел и ще открие билката. С два скока изчезнал в далечината Момчето нарамило торбата си и продължило своя път. Щом огладняло и ожадняло седнало да си почине. Когато надигналкратунката да пие вода видяло че е празна. Повървяло малко и стигнало до един пресъхнал поток в който имало само една капка вода. Навело се да пие. Изведнъж водата му прошепнала: Не се плаши ами тръгни по нагоре там където е изворът е паднал голям камък и е запушил моята вода. Както му казал потокът така и направило момчето. Изтърколило големия камък и водата потекла. Водата проговорила: Благодаря ти юначе благодарение на теб рибите пак ще плуват волно и жабите ще крякат. Сега мога ли да пия малко вода попитало момчето -Разбира се момко и запомни че тази вода е вълшебна напълни и за болната си майка. Когато имаш нужда изсвири със своята гайда и аз ще ти помогна защото ти стори добро а на доброто се отвръща с добро. Напълнило вода юначето и тръгнало пак по своя път. Не след дълго момчето стигнало до един голям ров сякаш земята се е разцепила а високите върхове вече се виждали но той не можел да премине. Спомнил си за елена извадил гайдата от торбата и макар никога да не бил свирил започнала да се чува от гайдата много мелодична и вълшебна мелодия \Това била мелодията на синовната обич. Веднага при него се появил еленът. Разбрал за какво го вика и го накарал да го яхне здраво. Еленът се засилил и с един скок големия ров. Момчето погалило елена за благодарност и му казало че за това са приятелите. След като стигнало до високия връх момчето повдигнало глава и започнало-да се изкача но било много стръмно то се пързаляло и пак се връщало. За нещастие небето изведнъж почерняло напълнило се с облаци извил се бурен вятър. От облаците започнали да се кръстосват големи светкавици и загърмяло много страшно Една светкавица паднала много близко до орловото гнездо сухата трева се запалила. Извил се огромен огън. Момчето се изплашило че може да изгорят билките и орловото гнездо. Без да се бави извадило своята гайда и започнало да свири. Тапата на кратунката с вълшебна вода отхвръкнала и от там се издигнал голям воден стълб който се пръснал и превърнал в дъжд и загасил огъня. След като всичко свършило момчето седнало на един камък да си почине. От небето се спуснала огромна сянка и пред него и пред него кацнал един голям и много наперен орел който с човешки глас му благодарил: Ти спаси моето гнездо сега аз ще спася теб. Качило си момчето на орела и полетели към високия връх. Набрало от билката и обратно към къщи литнали. Майката чакала своето момче защото вярвала в добрината му. Изпила отварата и оздравяла. ИЗ СЕЛОТО ДЪЛГО СЛЕД ТОВА РАЗКАЗВАЛИ ЗА СТОРЕНОТО ДОБРО И ДО ДЕН ДНЕШЕН НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВИЛ КАК БОЛНАТА МАЙКА СЕ Е ИЗЛЕКУВАЛА И СЕГА СГУШЕНИ ДО ОГНИЩЕТО В СТУДЕНАТА ЗИМНА НОЩ ДЕЧИЦА СЛУШАТ ТАЗИ ПРИКАЗКА ЗА ДОБРОТО ОТ СВОИТЕ РОДИТЕЛИ.
Моята приказка за доброто
Приказката е на Емин Ниялдин Осман от 1 а клас
на СОУ Кирил и Методий Карнобат
В едно далечно градче на брега на океана живеело малко момче, което се страхувало от водата . Единственото любимо занимание било свиренето на флейта. Всеки ден излизало на брега,за да развеселява водните обитатели. Те толкова много обичали детето, че доплували до брега и хвърляли върху краката му вода, когато му било горещо да се охлажда.
През една бурна нощ океанът изхвърлил на брега една спасителна лодка. Никой не видял как е станало потъването на кораба, от който била изхвърлена лодката. Единствено момчето дочуло викове и дошло сутринта. Не могло да разбере дали има някой в лодката и започнало да вика своите приятели делфините на помощ. Те мятали опашки, за да открият спасителните ризи и видят дали се крие там човек. Детето също помогнало. Видели, че има на дъното едно момиченце, което треперело от студ и страх .
Взели малкото момиченце иго отвелия къщата на брега при родителите на момчето Емо. Спасеното дете не можело да говори, защото от ужаса, който преживяло загубило своя говор. Хората били много бедниносрадост помогнали на момиченцето. Казвали му Сълзица, защото винаги плачело от мъка по своите родители .
Не помнело своето име постепенно си възвърнало говора но все още не знаело как се казва .
Един ден дочуло Емо да свири със своята флейта, заслушало се и си спомнило една мелодия от вечерите, когато майка му пеела песни.
Започнало и то да свири. Децата учели и всеки ден идвали на брега те били в 1 клас и откривали буквите . Емо пишел на пясъка буквите и Сълзица ги повтаряла Така тя учела чуждия език .
Минали години. Децата пораснали. Изучили се. Станали добри музиканти. Емо и Сълзица пеели и свирели на туристите. Един ден при тях дошла една жена разпитвала за едно момиченце, което е пътувало с кораб през океана жената разказала за историята на своето дете. Цял живот го търсила,нно не открила. В тава време Сълзица пеела песента на своята майка ине знаела че тя много близко до нея Майката приближила и извикала името на детето си
- Матилда !
Сълзица се обърнала и веднага познала майка си. Прегърнали се и дълга стояли в прегръдките си . За благодарност родителите на Матилда Дали да Емо цялото богатство, което имали, за да се изучи и стане велик музикант. Добротата на хората помогнала трудни моменти.
на СОУ Кирил и Методий Карнобат
В едно далечно градче на брега на океана живеело малко момче, което се страхувало от водата . Единственото любимо занимание било свиренето на флейта. Всеки ден излизало на брега,за да развеселява водните обитатели. Те толкова много обичали детето, че доплували до брега и хвърляли върху краката му вода, когато му било горещо да се охлажда.
През една бурна нощ океанът изхвърлил на брега една спасителна лодка. Никой не видял как е станало потъването на кораба, от който била изхвърлена лодката. Единствено момчето дочуло викове и дошло сутринта. Не могло да разбере дали има някой в лодката и започнало да вика своите приятели делфините на помощ. Те мятали опашки, за да открият спасителните ризи и видят дали се крие там човек. Детето също помогнало. Видели, че има на дъното едно момиченце, което треперело от студ и страх .
Взели малкото момиченце иго отвелия къщата на брега при родителите на момчето Емо. Спасеното дете не можело да говори, защото от ужаса, който преживяло загубило своя говор. Хората били много бедниносрадост помогнали на момиченцето. Казвали му Сълзица, защото винаги плачело от мъка по своите родители .
Не помнело своето име постепенно си възвърнало говора но все още не знаело как се казва .
Един ден дочуло Емо да свири със своята флейта, заслушало се и си спомнило една мелодия от вечерите, когато майка му пеела песни.
Започнало и то да свири. Децата учели и всеки ден идвали на брега те били в 1 клас и откривали буквите . Емо пишел на пясъка буквите и Сълзица ги повтаряла Така тя учела чуждия език .
Минали години. Децата пораснали. Изучили се. Станали добри музиканти. Емо и Сълзица пеели и свирели на туристите. Един ден при тях дошла една жена разпитвала за едно момиченце, което е пътувало с кораб през океана жената разказала за историята на своето дете. Цял живот го търсила,нно не открила. В тава време Сълзица пеела песента на своята майка ине знаела че тя много близко до нея Майката приближила и извикала името на детето си
- Матилда !
Сълзица се обърнала и веднага познала майка си. Прегърнали се и дълга стояли в прегръдките си . За благодарност родителите на Матилда Дали да Емо цялото богатство, което имали, за да се изучи и стане велик музикант. Добротата на хората помогнала трудни моменти.
Моята приказка за доброто
Приказката е на Мария Иванова Дадакова от 1 а клас
СОУ Свети свети Кирил и Методий град Карнобат
Историята, която ще разкажа, се случила преди много години, тогава, когато животни и хора все още били приятели и човекът не бил враг на природата. Мария и нейните приятели тръгнали на разходка в гората, защото изведнъж завалял пухкав сняг, а те не били виждали такава красота. Искали да се насладят на бялата гора, на искрящия сняг. Взели раничките , а в тях сложили водица, сандвичи и играта "Не се сърди човече", защото много обичали да играят. Както им казвала мама, сложили ръкавици и шапка, за да не настинат. Забравили да се обадят на родителите си, но откъснали от тефтерчето си лист и написали бележка. Пратили я по едно врабче, което ги следвало по пътя. Тръгнали спокойни, че са съобщили на родителите си къде са.
СОУ Свети свети Кирил и Методий град Карнобат
Историята, която ще разкажа, се случила преди много години, тогава, когато животни и хора все още били приятели и човекът не бил враг на природата. Мария и нейните приятели тръгнали на разходка в гората, защото изведнъж завалял пухкав сняг, а те не били виждали такава красота. Искали да се насладят на бялата гора, на искрящия сняг. Взели раничките , а в тях сложили водица, сандвичи и играта "Не се сърди човече", защото много обичали да играят. Както им казвала мама, сложили ръкавици и шапка, за да не настинат. Забравили да се обадят на родителите си, но откъснали от тефтерчето си лист и написали бележка. Пратили я по едно врабче, което ги следвало по пътя. Тръгнали спокойни, че са съобщили на родителите си къде са.
Едно от децата много обичало да прави снимки и улавяло всички интересни моменти. Както си вървели на пътя, видели едно паднало птиче. Взели го и го сложили в торбичката да се стопл. Било ранено и превързали крачето му. Продължили пътя си, но се стъмнило и децата се притеснили. Изведнъж чули шум и насреща им се изправила мечка. Децата до сега не били виждали жива мечка, а само на картинк. Знаели от приказките, че Меца обича мед и били готови да й дадат от своите филийки . В гората обикалял дървар и от далеч видял опасността. Спуснала се да защити децата, но те се изправили пред мечката, защото знаели, че тя не е опасна и няма да ги нападне. От звуците, които издавала, те разбрали, че мечката е приятел на хората. Преди време тя била отгледана от една старица в къща на края на гората. Старицата си нямала никой дру, освен опитоменото мече, което много обичала, защото й било другарче. Отначало и тя се страхувала, но искала да направи добро на животинчето ,останало без майка след като ловци я убили . Децата разбирали езика на животните и тръгнали след мечката. Дърварят ги последвал, защото вече се стъмнило. Всички стигнали до къщата на старицата . Запалили огън в камината, дали храна на раненото птиче и зачакали утрото. Децата не искали да си тръгнат,без да направят добро. В старата барака видели, че има сандъци. От тях взели греди и дърварят им помогнал да направят хранилки за птиците. Гората до този момент била пуста и песен на птици не се чувала. Красивите сърни и елени бягали надалеч, защото нямали храна през зимата. Децата тръгнали по заешките следи, защото снегът бил дълбок. Дърварят вървял пред тях и разривал снега. Закачили хранилките на дърветата, сложили и за елените и сърните. Оставили много храна, за да има до следващия път, когато дойдат. Спокойни си тръгнали, защото още щом пристигнали, птиците започнали да се връщат. Елените и сърните също плахо дошли .
Гората все още била пуст, тъжна и мрачна. Тя била омагьосаната гора, защото от глухо място се превърнала в красива и пееща гора. Доброто, което направили децата ,съживило всичко- и тревит, и птиците, и хорат, защото те отново се върнали в природата да й се радват. Били трогнати от добрината на малките момичета. От другия край на гората в същото време вървелиняколко момчета с прашки камъни. Единствената им цел била да убиват птиците. Опитали да стрелят, но птиците влизалив къщичките и с спасявали всеки пъ, когато се насочел камък срещу тях. Не след дълго момичетата и момчетата се срещнали. Скарали се.Най мъдрото от тях извикало на помощ мечката. Тя се изправила и заревала страшно. Изведнъж проговорила човещки глас и казала, че всяко живо същество иска да живее. Нека се помирят да станат приятели. От добрината между тях, която те пожелали да има, израснали цветя, запролетило се. Завалял пролетен дъжд. Извила си красива дъга .Заживели мир и хора, и животни. Природатапсе отплатила на хората - дала им красота, която била пленителна !
Гората все още била пуст, тъжна и мрачна. Тя била омагьосаната гора, защото от глухо място се превърнала в красива и пееща гора. Доброто, което направили децата ,съживило всичко- и тревит, и птиците, и хорат, защото те отново се върнали в природата да й се радват. Били трогнати от добрината на малките момичета. От другия край на гората в същото време вървелиняколко момчета с прашки камъни. Единствената им цел била да убиват птиците. Опитали да стрелят, но птиците влизалив къщичките и с спасявали всеки пъ, когато се насочел камък срещу тях. Не след дълго момичетата и момчетата се срещнали. Скарали се.Най мъдрото от тях извикало на помощ мечката. Тя се изправила и заревала страшно. Изведнъж проговорила човещки глас и казала, че всяко живо същество иска да живее. Нека се помирят да станат приятели. От добрината между тях, която те пожелали да има, израснали цветя, запролетило се. Завалял пролетен дъжд. Извила си красива дъга .Заживели мир и хора, и животни. Природатапсе отплатила на хората - дала им красота, която била пленителна !
Абонамент за:
Коментари (Atom)